Преоткриването на глинената къща

Глинената къща е истинското екологично жилище.

Трудно би могло да се посочи по-„зелена” архитектура от тази на глинената къща.

При нея строителния материал може да се набави, едва ли не, от собствения ви двор (безплатно). Може да се подготви на място, без разход на енергия и замърсяване на околната среда.  Транспортните  разходи са нулеви или незначителни..

За изграждането й не е необходима строителна механизация и особено квалифицирана работна ръка. Технологията е проста, изпитана от хилядолетия.

Резултатът – хармония с природата, екологична среда на обитаване, благоприятна за човека. Избягва се опасността от неизяснените реакции при контакта с изкуствени материали и под  въздействието на „фарадеевия кафез”.

Глинената къща е с добра естествена топлоизолация. Поради голямата топлинна инертност на материала, топлинната вълна преминава през глинената стена със скорост от 2,54 см в час, което осигурява „гасене” на дневните горещини, през лятото и нощния студ, през зимата. С други думи, къща е топла през зимата и прохладна през лятото.

Глина е „жив” материал, който поглъща влага при висока влажност на околната среда и съответно, изпускат тази влага при сухо време. По този начин, влажността в помещенията се запазва в рамките на 50% целогодишно, с минимални отклонения. Този микроклимат е в най-благоприятните граници за човека – от 40% до 70%, което го предпазва от редица заболявания на горните дихателните пътища, алергични и астматични реакции.

Не на последно място, поради голямата си маса, глинената стена притежава отлична звукоизолация.  В такава къща човек се чувства защитен, спокоен, уверен.

На всичкото отгоре, строителството излиза  по-евтино.

Впечатляващи са „историята” и „географията”  на глинената къща:

Човек е използвал глинената къща от незапомнени времена. Находки на такива постройки от края на неолита са открити в Древен Египет. Древните цивилизации на Асирия, Вавилон и Китай са използвали глината като основен строителен материал.

В по-късните векове глинената къща става най-масовото жилище на обикновените хора в повечето райони със сух и топъл климат по всички континенти. Постепенно ареалът на това строителство се разширява и към други територии. Такива, като степните райони на Украйна и Русия, прериите на Мексико и САЩ, югозападна Англия и Уелс, много райони на северна и централна Европа.

 

Древните технологии на строителство, запазени и до наши дни са три – кирпич, трамбована глина (глинобитна стена) и измазана с глина дървена плетена конструкция (като разновидност фахверковата конструкция).

Кирпичът е тухла, изготвена от глина, пясък и слама, изсушена на слънце или в покрити проветриви сушилни. Количеството на пясъка зависи от това, колко „постна” или „мазна” е глината. На 2-3 части средно мазна глина се добавят 1 част пясък и нарязани растителни влакна.  Формата се постига със запълването на обикновени дъсчени калъпи или с използването на преса. Сушенето става в продължение на 8-16 дена. Готовият кирпич трябва да е напълно изсушен, без пукнатини, да не се троши при изпускане от ръце, да не се разпада при накисване във вода в течение на едно денонощие.

Стените се зидат с помощта на средно постен глинен разтвор. Дебелината на лепилото трябва да е в рамките на 1 сантиметър.

Строителството с трамбована глина става като предварително подготвен кофраж се запълва с горепосочения разтвор и се уплътнява. Стената, в този случай се прави с дебелина  50-60 см. В зависимост от външната температура и дебелината и  на слоя, кофражът се измества на по-горно ниво веднага или след няколко часа. По-тънки слоеве могат да се полагат и без кофраж. Така, след постигане на определена височина лицето на стената се оформя с кирка или друг инструмент.

До тази година нямаше данни този начин на строителство да е използван по нашите земи. През м. юли, при проведени археологични проучвания на праисторическите селища в местността Лъга до Телиш, са открити две жилища изградени по т. нар. глинобитна техника. Те са на възраст 4 500 г. пр. Хр. и датират от късния хаоколит, късната медно-каменна епоха. Къщите са дълги 7 – 8 м, широки 4 м и са с височина 2,6 м. Дебелината на стените е около 50 см. “.

Един от най-разпространените видове строителство при традиционната българска къща е паянтова конструкция с плет измазан с глина. Този способ е използван и при планинската и при равнинната къща. От каменна зидария са основите, а при двуетажните сгради целият първи етаж. Жилищният етаж е основно оформен с глина – стени, под и таван. Когато самата дървената конструкция е покрита, тя се запазва в продължение на столетия без поражения.

Плетената къща е от най-устойчивите на сеизмични натоварвания, което я прави годна за използване и в наши дни.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *