Из дебрите на енергийната ефективност

За енергийната ефективност напоследък се говори много, но резултатите в практиката са все още незадоволителни. Факт е, обаче, че все повече хора се интересуват от начини да намалят разходите на сградата за отопление, охлаждане и енергопотребление като цяло. Това е сериозен стимул за всеки инвеститор да  вложи повече средства в мерки за подобряване на енергийната ефективност. Друг сериозен стимул, в тази посока е бъдещата промяна на европейското и българското законодателството, което предвижда до 2020 година сградите да отговарят на изисквания за почти нулево ниво на енергийна консумация.

В Държавен вестник – брой 43 от 2011 година е публикувано Решение на Народното събрание за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 година. Стратегията предвижда намаляване на енергоемкостта и увеличаване на енергоефективността в посока към енергийно независими сгради.

Употребяват се три понятия – енергоефективна сграда, нискоенергийна сграда и пасивна сграда.Те не са еквивалентни.  Всяка сграда, която отговаря на изискванията на съществуващите законови норми за енергийна ефективност на сградите е енергоефективна. Ако сградата има показатели, които значително надвишават нормативните, тя се нарича нискоенергийна (годишен разход на електроенергия под 50kWh). При пасивните сгради консумацията на енергия, за отопление/охлаждане е сведена почти до минимум (около  15kWh  годишен разход).

Независимо към каква степен на енергийна ефективност се стремим, за новостроящи се сгради се оказва много по-евтино да се заложат решенията при самото инженерно и архитектурно проектиране, отколкото да се търсят впоследствие. При съществуващи сгради, естествено се налага саниране.

Основните принципи върху които е построена концепцията за устойчиво развитие са подобряване на качеството на живот без да се увеличава консумацията на природни ресурси, а също, опазването на околната среда. Опасността от злоупотребата с природата е ясна за всички – освен, че влошаваме нашия живот, в дългосрочен план, сериозно застрашаваме бъдещето и нормалния живот на следващите поколения.

Строителството и експлоатацията на сградите са едни от основните енергийни консуматори  и замърсители на планетата. За да се намалят разходите и вредите за околната средата, се предлагат пакети от мерки като използване на иновативни материали и изолации, ефективни системи за вентилация и климатизация, системи за рециклиране на отпадъците и повторна употреба на дъждовните води, максимално използване на слънчевото греене и особеностите на терена, употреба на енергоефективни уреди.

Важно е да се заложи на интелигентно инженерно и архитектурно проектиране – да се променя минимално околната среда за да се осъществи проекта, да се ситуира правилно сградата на терена. Тези мерки са наречени пасивни. Те не изискват допълнителни инвестиции, а само по-внимателно предварително планиране и проучване. Включват изследване  на ослънчаването и засенчването на терена, добра  ориентация на сградата спрямо южната посока и предвиждане на външна слънцезащита – щори, жалузи и сенници. Компактната форма на сградата пък гарантира по-ниски топлинни загуби.

Най-големият разход по експлоатацията на всяка сграда са средствата за отопление през зимата и охлаждане през лятото. За да се намали разхода за отопление, основната мярка е избор на подходяща топлоизолация. Важно е да се заложи на качествен материал с достатъчна дебелина и прецизно изпълнение за да се постигнат добри коефициенти на топлопреминаване за стените, подовете и покрива. Тези коефициенти са различни при енергоефективните, нискоенергийните и пасивните сгради. Българското законодателство регламентира минималните изисквания към енергийните характеристики на  сградите в Наредба №7 за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради. Всяка новострояща се  сграда трябва да отговаря на тези изисквания, както и сгради, подлежащи на  реконструкция.

Подмяната на топлоизолациите е основна мярка и при санирането на съществуващи сгради. Комфортът на обитаване чувствително се подобрява.

Срещу прегряването на сградата се използват редица пасивни мерки –  използване на светли цветове за покрива и фасадата, озеленени покриви, засенчване,  естествена вентилация, основана на разликите в температурата и налягането на въздуха, водни площи в близост до прозорците. Естествено, прилага се и принудителна вентилация, чрез ефективни охлаждащи системи.

Следващата важна мярка е постигане на максимална въздухонепроницаемост на сградата – така се избягват топлинни загуби и навлизане на външен въздух. Основните уязвими места на сградите са фугите около прозорците и вратите, инсталационните отвори, дори контактите.

От голямо значение за елиминиране на топлозагубите и топлинните мостове е изборът на дограма – качествата на стъклопакета и профила. Отново се търси  нисък коефициент на топлопреминаване на стъклопакета .

За да не пострада комфорта на обитателите, от съществено значение е да се осигури приток на чист и свеж въздух. Това става чрез иновативни системи за климатизация и вентилация. Контролира се температурата и влажността. Точно се дозира притока на пресен въздух, използва се програмно управление и сензори за присъствие на обитателите, навлизащия въздух се затопля предварително чрез преминаване през почвата или чрез ползване на отпадъчната топлина на вътрешния въздух .

Други възможни мерки за увеличаване на енергийната ефективност са: максималното използване на слънчевата енергия за затопляне на вода чрез слънчеви колектори и термопомпите, използването на дъждожните води за напояване или за тоалетните казанчета, рециклиране на отпадъците, използването на енергоспестяващи електрически крушки и уреди.

 Сграда със соларна инсталация

Според българското законодателство, след завършване на нов строеж, се съставя енергиен паспорт на сградата, който е част от техническия ѝ паспорт. На база на технически паспорт, се издава разрешение за ползване. Целта на енергийният паспорт е да удостовери доколко енергийните характеристики на сградата съответстват на проектните и нормативни изисквания за енергийна ефективност. Паспортът на нова сграда подлежи на презаверка на всеки 3 години.Обследването и паспортизацията на сградите се извършва от физически или юридически лица, които имат необходимите технически средства, познания и квалификация, и са регистрирани в Агенцията по енергийна ефективност.

Освен енергийни паспорти за всяка сграда, въвеждат се и енергийни сертификати. На задължително сертифициране подлежат всички сгради в експлоатация с разгъната застроена площ над 1000 кв.м. Енергиен сертификат се издава на онази сграда, която отговаря на определени условия, за да получи сертификат. Сградите получили енергиен сертификат се освобождават от Данък сгради по Закона за местните данъци и такси. Затова всички сгради ще имат енергийни паспорти, но не всички могат да имат енергийни сертификати. Сертификат не се получава веднага след построяване на сградата, защото трябва да бъдат извършени обследвания и сравнени данните от поне три отоплителни сезона, срокът е минимум 3 и максимум 6 години след въвеждане в експлоатация на сградата. Сертификатът се издава за 10 години.

Тези законови мерки имат за цел да контролират изпълнението на изискванията за енергоефективност на сградите и да поощряват инвестициите в енергоспестяващи мерки и средства  в крак с българското и европейско законодателство.

Тенденцията към увеличаване на енергийната ефективност и намаляване на разходите на енергия са логичен отговор на намаляването на невъзобновимите ресурси  и увеличеното замърсяване на водите, почвите и въздуха. Те се стремят към съхраняването на природното равновесие в интерес на съвременния човек и бъдещия живот на  неговите поколения.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *