Да се върнем към другата съставна страна на спалното тайнство – еротиката. В повечето култури на света спалнята е място за еротични удоволствия, не единственото, но основното. Тази функционална особеност оказва силно влияние върху интериора на помещението.
През втората половина на миналия век, у нас, по идеологически и политически причини, на личния и интимен живот на човека не се обръщаше особено внимание.
Спалнята се използваше за най-пряката си основна функция – възстановяване и репродукция на човешкия материал. Интериорът на помещението също съответстваше на тази повеля на времето със своята строга утилитарност и анонимност. Той беше еднакъв за живущите от вход „А” и вход „Б”, за тези от съседната сграда, че и от съседния град.
В настоящия момент сексуалността по нашите ширини изживява стремителни промени. От предишната подтиснатост, нравите се отклоняват към другата крайност – на пълната разкрепостеност. Налице са възможности за постоянно експериментиране и обогатяване на еротичното изживяване. Една такава възможност е в посока на различни любовни техники. Друга – в посока на активирането на все по-широк спектър от сетивности. Условия за всичко това трябва да бъдат създадени с проектирането и реализацията на интериора на спалнята.
Възможността за индивидуализация на жизненото пространство, обаче, все още слабо се отразява върху дизайна на спалнята. Тук се наблюдават или предишния „производствен” аскетизъм, или дворцов разкош, претоварен с декоративни детайли, скъпи мебели, богата драперия. Като че ли помещението е предназначено не за конкретния обитател, а за погледите и оценките на външни хора.
Проектът по интериор, основно, е ориентиран на зрително възприятие. И това не е случайно: зрението носи около 80% от информацията за обкръжаващия ни свят. И за повечето функционални зони в жилището е най-важно как те изглеждат. По друг начин стоят нещата при зоната за еротични удоволствия. В нея на първи план излизат модалностите, които обикновено играят най-малка роля – вкус и мирис. Тези два информационни канала у човека са толкова слабо развити, че ние, често, трудно ги разграничаваме. Например подправката къри, която добавяме към храните, няма никакъв собствен вкус, но посредством аромата, който носи, тя влияе върху вкусовите ни възприятия. Затова, понякога, вкусово-мирисните възприятия се разглеждат като една сетивна модалност – олфакторна. Точно този канал играе решаваща роля в еротичните преживявания.
Този факт е известен на човечеството от древни времена – „Кама сутра” в голямата си част се състои от рецепти на кремове, мазила, ароматни пръчици и пирамидки за благовония за създаване на ароматни симфонии. Даоистките ръководства по любовни техники описват стотици смеси от билки, масла, смоли и минерали – олфакторни стимуланти на любовната жар. Специални диети, храни и напитки се използват от хилядолетия в това направление.
Аромадизайнът в днешно време силно изостава от своите древни предшественици, въпреки широката палитра от технически средства – климатици, йонизатори, ароматизатори, увлажнители и др.. Напълно е възможно да се разработи палитра от аромати за конкретния клиент и конкретното жилище, като се отчитат индивидуалните вкусове на потребителя, търсения ефект, модните тенденции, личните търсения на архитекта.
Втора по значимост за интериора на спалнята е тактилната модалност. Кожните възприятия за меко-твърдо, гладко-грапаво, сухо–мокро, нежно-грубо, влияят на еротичното възприемане на обстановката. Общоприетата представа, че еротичен материал е мекият и пухкавият, не отговаря на реалното разнообразие на търсенията в тази сфера. Например усещането от хладна коприна, груб лен, фина кожа или стара дървесина могат да изострят чувственото възприятие на момента.
Обикновено, клиентът не може да си представи какви вълнуващи усещания би могъл да изпита при внимателно комплексно оформление на интериора. Често, той даже не е способен правилно да постави проектното задание. Затова, най-правилен е пътят на търсенето и експеримента. А създаването на такива условия за експеримент е задача на архитекта по интериор. Проектната работа, в този случай не е едноактна, а вид мониторинг. Архитектът се превръща в наблюдаващ домашен лекар, обсъждащ с „пациента” и претворяващ неговите изменящи се усещания и желания в художествени образи и конкретни материали.
Разбира се, описаните подходи към разработката на интериора не отменят всички останали по-обичайни такива. Цветното, светлинното и звуковото оформление, композиционното решение, достатъчната шумоизолация, нормалната вентилация на спалнята трябва да гарантират максимален комфорт за обитателите.
Разнообразието от трансцендентални и еротични потребности, еднозначно, не ни дава право да посочим рецептурни решения за всеки. Създаването на дизайнерското решение е резултат на тясна комуникация между потребител и архитект.
http://www.home-designing.com
http://www.kmpfurniture.com
http://www.designboom.com
http://www.coastalliving.com