Интериорът на спалнята – философия и естетика – част I

Едва ли има друго помещение в интериора на жилището, така устойчиво свързано с думата „тайна”. Мястото за сън се закътва от външни погледи – при това не само от чужди, но и от своите близки хора, и даже погледа на любимия човек, в известна степен, за спящия е нежелателен. Защо това е така?

Причините са две. Тези две причини са преплетени и трудно различими една от друга, макар между тях да няма нищо общо. Два са източниците и съставните части на „спалните тайни” – трансценденталността и еротиката.
Древния мит за Психея е ярка илюстрация за това. Земната девойка става любовница на Ерос, който прилита при нея нощно време. Любимата на олимпийския бог, подучена от ревнивите си сестри, решава да наруши забраната и да се полюбува на спящия бог. Но горящото масло от лампата покапва по рамото на любимия и той оскърбен, завинаги напуска Психея.
Смисълът на легендата е символичен. Общуването с боговете, както и еротичните преживявания, задължително носят в себе си елемент на тайна. Опитът да се разруши тази тайна от суетно любопитство довеждат само до едно – божественото изчезва, изплъзва се, крилатият Ерос отлита, остава само анималистичният секс.
В съня си човек общува с боговете, духовете, демоните – съществата от другия свят. Тази теза е толкова разпространена във всички култури и религии, че се възприема като тривиална истина.
Закътаността, сакралността на мястото, където човек се пренася в съня е естествено изискване към спалнята през всички векове. Спалнята е един вид малък индивидуален храм, параклис, място за общуване с могъщите сили на отвъдното. Тук, спящият изцяло се потапя във вътрешния свят. Външният свят не трябва да му пречи.
В замъците и богатите домове, пространството за сън се е изолирало посредством балдахин. Този интериорен детайл преживява смяната на романския и готическия стилове, ренесанса и барока. Той не изчезва в епохата на ампира, класицизма и сецесиона. А могло ли е да бъде по друг начин?  В европейския дом, спалнята е била наситена винаги с богата функция. Леглото е било не само място за сън. В същото това легло са се раждали деца. В това легло са се борили с болестта. Даже посрещането на смъртта в собственото легло се е смятало за естествен завършек на жизнения път. С други думи, спалнята е смислово натоварена като мястото, в което човек се пренася, съобразно жизнения си цикъл, от отвъдното в настоящето и обратно.
В съвременното постиндустриално информационно общество постоянно се емитират нови „отвъдни” светове, към  които се стреми съвременния човек. Те навлизат в спалнята посредством телевизора и персоналния компютър. Тези виртуални миграции са един вид игра задоволяваща постоянния стремеж на човека към загадъчното и неизвестното. Възможно е да дойде време, когато в някои домове ще се реализира смятаната за утопична идея за тотална визуално-информационна среда, в която човек съществува не в света на реалната материална среда, а в света на информационния поток, заменящ не само материалните предмети, но даже и чувствата.
По-вероятно е, обаче, източниците на информация – телевизора,  компютъра и техните производни, да останат вписани в интериора на съвременното жилище, като неделими негови съставни части. В някаква степен те изместват живописните платна, изпълняващи подобна функция – да представят други светове.
Отделянето на персонално място за почивка от другите обитатели на спалнята(особено, ако в него става сърфирането в интернет-пространството), посредством балдахини или паравани, в съвременно изпълнение, е актуално и днес.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *